Полска Скакавица - водопада Едно прекрасно място. Изключително привлекателно и запомнящо се, което задължително трябва да посетите. Когато тръгнете към водопада минавате през няколко села в Община Кюстендил. Но преди това добре е да посетите гр. Кюстендил. Има какво да се види в този град. Това е може би най-стария град в България. Да посетите Хисърлъка и да се насладите на минералната вода в някой от СПА Хотелите. Когато тръгнете към водопад Скакавица ще минете през селата Копиловци, Шишковци и Ръждавица. В Шишковци може да посетите музея на Владимир Димитров – Майстора. Когато стигнете в Ръждавица трябва да внимавате да не пропуснете отклонението към село Полска Скакавица . Няма указателна табела за селото, но има табела “Водопада”. Във видеото ще видите част от забележителните гледки, които се откриват пред вас. Също така ще видите и Пещерата на Дракона. Защо се нарича така ще установите на място. С кола може да стигнете почти до пътеката, която води до водопада (само на около 600 -700 метра ). Ако сте любители на по-дълъг преход, то може да оставите колата веднага след последните къщи на селото и да ходите около 4 км. В този сезон (месец Май) водопада е забележителен и ще останете напълно очаровани и удоволетворени от пътешествието си. Наблизо се намира и наричаната от местното население Шишманова крепост (Крепост “Три кули”). Задължително трябва да посетите и Църквата “Успение Богородично. Има Еко пътека “Църква успение богородично” Наблизо е и Каньона Шегава. Пожелаваме ви едно изключително преживяване !
Граничкият манастир „Свети Лука“ и легендите за стари времена . Място за духовно преживяване, но и за една идеална почивка. Легенди за иманяри и злато. Граничкият манастир „Свети Лука“ е действащ девически български православен манастир. Част е от Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия. Намира се на около 7 km южно от град Кюстендил и на около 2 km югозападно от село Граница, община Кюстендил, в северното подножие на Осоговска планина, в местността Пустия манастир. Манастирът е основан през 10 век (това се подкрепя от названието на местността в която е построен манастирът, разкритите ранни основи и разположената в близост средновековна крепост „Граница“), многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.). И според преданието, в него се е учил Св. Иван Рилски. В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори Алексий I Комнин (1081 – 1118), Мануил I Комнин (1143 – 1180), Андроник I Комнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195). Тримата сина на Яков, епископ на Крупник, Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, се установили в малкия манастир, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 – 1466). След ремонта на рилската света обител, там били върнати мощите на покровителя на българския народ – Иван Рилски. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от село Граница – възобновители на Рилския манастир. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ. Пътят кам Манастира от село Граница не е в идеално състояние, но няма проблем да отидете до там. Над манастира само на 200 метра растояние има чешма и удобно място за един прекрасен пикник( вижте видеото). В Манастира може да наемете стая за спане. В гората над манастира имаше едно малко езеро, но дали съществува сега, не зная. И една малко известна история за манастира. В манастира преди много години имаше един човек, който беше овчар. За него има една интересна история. Той намира случайно съкровище от златни монети в близост до манастира. За това негово иманярско приключение се разбира, когато започва да плаща в селската кръчма в Граница с намерените златни монети. Не зная как е завършила тази история. Но най-вероятно е изпил всичкото злато, което е намерил, ако не е измамен и ограбен от други хора. За местността около манастира има много легенди за заровено имане. Има и легенда, че в този раьон между селата Слокощица и Граница е заровено и част от златото на Цар Шишман и много писмени документи и книги от това време. Осоговската планина е била дом и на много Хайдути. Това подхранва въображението на иманярите и търсенето на съкровища продължава и сега. Пожелаваме ви едно добро приключение с вашите приятели.
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква. Намира се недалеч от жп гара Черепиш в Искърското дефиле, уникален с разнообразието си от природни забележителности. Черепишкият манастир е основан по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 - 1393). През годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важен образователен център. През 1797 г. Софроний Врачански намира убежище тук. В продължение на години комплексът е бил домакин на занятия в свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария. Възникването на манастира е свързано с историята на средновековния град Коритен, съществувал в близката местност Ритлите. Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата с национално значение. На видно и високо място в манастирския двор се извисява величествена кула-костница, в която се намират останките на някои от загиналите в битката при Рашов дол четници на Ботев. Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Вазов и Алеко Константинов, а Феликс Каниц го определя като най-красивото място на земята. Освен това, съвсем близо до Черепишкия манастир - в близкото село Люти брод в посока Мездра - се намира скалният феномен Ритлите. Манастирът има и собствен уебсайт: https://cherepish-monastery.com/ Легендата за скритото съкровище Легендата за Черепишкия манастир разказва за скритото съкровище на българските хайдути. Това съкровище е било не само злато и скъпоценности, но и оръжия, боеприпаси и други необходими средства, с които хайдутите планирали да организират въстание срещу поробителите. Според легендата, съкровището е било скрито дълбоко в една от пещерите, обграждащи манастира. Една от най-разпространените истории разказва за Вълчан войвода, който бил един от най-уважаваните и смели хайдутини. Той и неговата чета успяват да съберат значително количество злато и други ценности, които скриват в пещера близо до Черепишкия манастир. Черепишкият манастир е бил не само убежище, но и духовен център за хайдутите. През годините много хора са се опитвали да открият скритото съкровище на Черепишкия манастир. Въпреки многобройните опити, съкровището остава неоткрито, а легендата за него продължава да живее и да привлича нови иманяри.