Град Кюстендил

Хисарлъка е най-посещаваният парк в Кюстендил

Пауталия, Велбъжд, Кюстендил . Крепост Хисарлъка Съвременното име на града произлиза от името на средновековния му владетел, чийто внук е последния император на Източната Римска империя, като Константин Драгаш се явява посредством София Палеологина и прапрапрадядо на създателя на съвременна Русия – Иван Грозни. Кюстендил е един от най-древните градове по българските земи и притежава неимоверно значима и богата история. В античността по времето на траките на мястото е имало светилище на хълма Хисърлъка Първото споменаване на античното име се среща в надпис от 135 г. за построената базилика в чест на император Адриан. Пауталия получава в 106 г. градски права заедно със Сердика, Филипопол и Августа Траяна. По времето на управлението на т.нар. петима добри императори, Пауталия израства като административен, стопански и културен център на Горнострумската област. От времето на императорите Антонин Пий до Каракала града сече свои бронзови монети. Крепостта е изградена в края на 4 – началото на 5 век. Поправяна през 6 век от Юстиниан I Велики (527-565) и станала една от най-големите византийски крепости. През 809 година влиза в пределите на България присъединена от Кан Крум (803-814). Крепостта е граничен пункт до битката при Версиникия през 813 година когато са разгромени войските на Михаил I Рангаве (812-813). Допълнително изградени стени, сгради и казарми са изградени по времето на Цар Симеон Велики

  • 0

Село Лиляч

Мегалитния комплеск се намира на 2 километра от селото.Има указателни табели

Праисторическо мегалитно светилище до село Лиляч (община Невестино) в местността "Манастира", Местното население нарича мегалитния комплекс Провиралкята. Предполага се, че култовото място е възникнало още в енеолита, а впоследствие е било наследено като сакрална територия от тракийското племе пеони, където са се провеждали ритуали за плодородие. Възможно е да е имало и ритуали с принасяне на жертви в името на богинята Майка. Обектът е мащабен, като части от него попадат под земята на околния терен. Може би ако се направят разкопки може да се открие нещо по интересно. Жителите на село Лиляч, пазят поверието, че „Провиралкята“ е необикновено място, което притежава силна живителна енергия и според преданието Теодора, съпругата на император Юстиниан I е заченала благодарение на ритуала изпълнен под скалата. Вярва се, че ако безплодна жена премине през „Провиралката“, тя бива изцелена и скоро след това може да има деца.На около 1 m разстояние преди тунелът оформен между две скали, който извежда към т.нар. „провирало“, в естествена плитка пещера е изграден малък параклис с патрон Света Богородица, а непосредствено над него е построена селската църква „Свети Георги Победоносец“. Тук всяка година на Гергьовден местните жители правят курбан за здраве. Ежегодно на традиционния събор на селото, който се провежда на 5 май, в навечерието на храмовия празник, майки идват с децата си при скалите, в знак на благодарност за чудото, което се е случило.

  • 0

Град Плиска

Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар

Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. Основана от Кан Исперих (Аспарух) през 681г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.

  • 0
© 2024 България-културен туризъм. Trademarks and brands are the property of Estanet