Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото придобива публичност вследствие на проучванията проф. Николай Овчаров. През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис.Перперикон заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси.
Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. Основана от Кан Исперих (Аспарух) през 681г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в град Видин на река Дунав. Белоградчишката крепост е крепост, която се намира непосредствено до град Белоградчик, България. В исторически аспект крепостта е най-голямата културна забележителност на град Белоградчик. Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение. Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г